ИСТОРИЯ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА

Въпреки че озонотерапията все още се смята за иновативна дисциплина в медицината, така нареченият медицински озон (озоно-кислородна смес) се използва за дезинфекция и лечение вече повече от век. Ефективността му при инфекции, рани и множество заболявания е добре документирана.

За медицински цели озонът се използва от края на 20-ти век. Първият озонов генератор е патентован от гениалния изобретател Никола Тесла в САЩ. Компанията “Tesla Ozone Company“ пуска на пазара озониран зехтин още през 1900 г.

През първите десетилетия на 20-ти век се проучват свойствата на озонирани продукти (вода и масла) и на инжектиране и инхалиране на медицински озон при лечение на анемия, туберкулоза, кашлица, астма, бронхит, грип, сенна хрема, глухота, пневмония, рак, нервни увреждания, диабет, подагра, морфиново и стрихниново отравяне, рани. 

През 1929 г. в САЩ е публикувана книга, озаглавена „Озонът и неговото терапевтично действие”, която съдържа препоръки за лечение с озон на 114 болести. Сред 40-те ѝ автори са ръководителите на водещи американски болници.

През 30-те години в Швейцария д-р Fisch документира в редица статии успешно приложение на озон в стоматологията, а във Франция д-р Aubourg описва над 8000 приложения на медицински озон, включително инжектиране в рани и ректални и вагинални апликации, при които не са установени никакви странични ефекти.

По време първата световна война лекарите, запознати с антибактериалните свойства на озона, го прилагат локално върху инфектирани рани и откриват, че той не само лекува инфекциите, но притежава и противовъзпалителни свойства.  През двете световни войни немските лекари са лекували с озон тежки и незарастващи

рани, гангрени и изгаряния.

През 1957 г. д-р Hansler патентова първия медицински озоногенератор, който позволява прецизно дозиране на озоно-кислородната смес. Това предопределя експанзията на немската озонотерапия през следващите години.

Въпреки това, развитието на озонотерапията в световен мащаб се забавя в десетилетията след Втората световна война. Това до голяма степен се дължи на откриването и налагането на антибиотиците. Дългогодишното им прилагане в медицинската практика обаче разкрива съпровождащите ги проблеми като развиване на резистентност и странични ефекти. 

През 70-те години на миналия век специалистите отново се връщат към изучаването на медицинските свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания. През 1971 г. е основавано медицинско дружество за озонотерапия в Германия.

През 1982 г. д-р Fischer издава учебник за медицински специалисти “Медицинският озон”.

Германия има водеща роля и в технологичното усъвършенстване и прецизиране на озоногенера-торите. В наши дни озонотерапия се прилага от над 8000 немски лекари.

От 80-те години на миналия век редовно се провеждат международни конференции и конгреси по озонотерапия и се създават асоциации на озонотерапевтите.

През последните няколко десетилетия са проведени над 1700 проучвания. В наши дни озонотерапията е наложена в медицинската практика в много държави, сред които Германия, Франция, Япония, Русия, Италия, Испания, Австрия, Швейцария, Египет, Куба, Чили, Перу, Аржентина, Мексико, Канада, САЩ.

Квалифицирани озонотерапевти има и в България. Тук можете да намерите техни контакти.

ЛЕЧЕБНИ ЕФЕКТИ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА

Озонотерапията е високоефективeн съвременен метод на лечение. Името на тази терапевтична дисциплина показва, че тя използва озон – молекула, състояща се от три атома кислород в динамично нестабилна структура. Основната функция на озона в горните слоеве на атмосферата е да предпазва хората от вредните ефекти на ултравиолетовото облъчване.

Озонът в чиста форма има мощно окислително и дезинфекциращо действие. Той се използва като унищожител на микробите и за пречистватене на питейна вода в световен мащаб. Озонът от атмосферата има токтични ефекти върху дихателните пътища и не трябва да бъде вдишван продължително време. В терапевтични дози обаче озонът проявява изявени лечебни ефекти, както се доказва от медицинска практиката и многобройни клинични проучвания.

Медицинският озон представлява прецизно дозирана смес от най-чист озон и най-чист кислород. Тази смес се генерира в медицински озоногенератори.

Спектърът от заболявания, които могат да бъдат повлияни положително или излекувани с озонотерапия, е доста широк.

Високата ефективност на озонотерапията е съчетана с  впечатляващо добър профил на безопасност, като преобладаващата част от научните публикации съобщават за липса на странични ефекти.

Допълнителна полза е възможността на озонотерапията да се комбинира с терапевтичните практики, препоръчвани от класическата медицина, без това да води до противопоказни взаимодействия.

Клинично доказаните лечебни ефекти на медицинския озон са следните:  

  • Забележителни антимикробни свойства

Медицинският озон унищожава бактериалните и гъбичните причинители на инфекции, и деактивира размножаването на вирусите. 

  • Способност да повишава наличието на кислород в тъканите и клетките

Медицинският озон действа като свръх-оксидант, който доставя кислород в тъканите и  помага на тялото да активира своите вътрешно присъщи лечебни механизми.

  • Тъканна регенерация

Видимото подобрение и зарастване на трудно зарастващи или незарастващи рани след третиране с медицински озон или озонирани продукти е сред най-очевидните доказателства за регенеративното действие на озонотерапията.  Регенеративните свойства на медицинския озон се дължат на способността му да стимулира синтеза на растежни фактори, свързани с процесите на образуване на нови клетки, тъкани и кръвоносни съдове в организма.

  • Противовъзпалително, антиалергично и обезболяващо действие

Озонотерапията положително повлиява възпалителните състояния в организма, като противодейства на освобождаването на медиатори на възпалението (простагландин, хистамин, серотонин), които са отговорни за проявата на различни възпалителни симптоми като болка, оток, зачервяване и сърбеж.

  • Модулиране на имунната дейност

В ниска концентрация озонът е способен да мобилизира естествено присъщите на тялото

защити срещу заболявания.  Медицинският озон провокира увеличаване на дейността на антиоксидантните ензими, предизвиквайки каскада от имунни активности в тялото. При  отслабена имунна система, озонът ще я стимулира. Когато имунната система е свръхактивна (както при автоимунните заболявания), озонът ще я модулира, за да я спре да атакува здрави човешки клетки.

Методите на лечение с медицински озон са наистина многобройни. Най-популярните методи за парентерално (извън стомашно-чревния канал) лечение с медицински озон включват вътреставно, мускулно, подкожно, венозно или артериално инжектиране или вливане. При определени състояния се предписва пиене на озонирана вода. Медицинският озон се прилага и локално  под формата на газ чрез инсуфлация (вдухване), озонирана вода, озониран физиологичен разтвор или озонирани масла.

Патентованата съставка OZOILE®, която се съдържа в продуктите на научно-изследователската компания Ербагил, е създадена на основата на озониране на висококачествено маслиново масло (Extra Virgin зехтин).

Изложената информация е заимствана от следните източници:  Elvis, A. M., & Ekta, J. S. (2011). Ozone therapy: A clinical review. Journal of natural science, biology, and medicine, 2(1), 66.; Almeida, N. R., Beatriz, A., Micheletti, A. C., and Arruda, E. J. D. (2013) Ozonized vegetable oils and therapeutic properties: A review. Orbital-The Electronic Journal of Chemistry, 4(4), p. 313-326.; Pressman, S., & Warburg, O. H. (2000). The story of ozone. Plasmafire.; Babando, P. (2017). Ozone therapy in dentistry: clinical experiences. Ozone Therapy, 2(2); Baheti, D. K., Bakshi, S., Gupta, S., & Gehdoo, R. P. (Eds.). (2016). Interventional Pain Management: A Practical Approach. JP Medical Ltd., chapter 49 Ozone Nucleolysis; Bocci, V. (1996). Ozone as a bioregulator. Pharmacology and toxicology of ozonetherapy today. Journal of biological regulators and homeostatic agents, 10(2), 31-53; Degli Agosti, I., Ginelli, E., Mazzacane, B., Peroni, G., Bianco, S., Guerriero, F., … & Rondanelli, M. (2016). Effectiveness of a short-term treatment of oxygen-ozone therapy into healing in a posttraumatic wound. Case reports in medicine, 2016.; Kim, H. S., Noh, S. U., Han, Y. W., Kim, K. M., Kang, H., Kim, H. O., and Park, Y. M. (2009) Therapeutic effects of topical application of ozone on acute cutaneous wound healing. Journal of Korean medical science, 24(3), p. 368-374.; Tamoto, K., Yamazaki, A., Nochi, H., and Miura, T. (2005) Ozonides of olive oil and methyl oleate inhibit the expression of cyclooxygenase-2 through the suppression of IκB/NFκB-dependent pathway in lipopolysaccharide-stimulated macrophage-like THP-1 cells; Zhang, J., Guan, M., Xie, C., Luo, X., Zhang, Q., & Xue, Y. (2014). Increased growth factors play a role in wound healing promoted by noninvasive oxygen-ozone therapy in diabetic patients with foot ulcers. Oxidative medicine and cellular longevity, 2014.; www.ozone-association.comwww.drsozone.com; aaot.site-ym.com; www.oxygenhealingtherapies.com